Понеделник, 2017-08-21, 4:41 AM
Welcome Гост | RSS

СУ "Никола Йонков Вапцаров" гр. Силистра

Статистика

Онлайн всички: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Дневник

Home » 2009 » Юли » 9 » Владимир Добрев
10:07 AM
Владимир Добрев

Владимир Любомиров Добрев

Роден на 14.01.1992 г.

Ученик от 10 клас в СОУ „Н.Й.Вапцаров” – гр. Силистра

Е-mail: dobrev_vladi@mail.bg

 

           

           Владимир Добрев Занимавам се с фотография  от една година. За съжаление не посещавам кръжок и нямам учител. В Силистра просто не съществува такъв кръжок и всичко, което знам, е от мимолетните разговори с местните фотографи, от интернет и от фотографските изложби, които са били експонирани в града. А имам голямо желание да се занимавам сериозно с фотография, по-специално  - с художествена фотография. През 2008 година участвах в няколко местни фотографски изложби, като през месец юни направих и първата си самостоятелна изложба в училище, под надслов ”Реката”.  В нея изложих 20 фотографии на река Дунав. Открих, че водата в голямата река има свой скрит живот и аз се опитах да го покажа чрез моите фотографии: повечето от тях изглеждаха като графики, рисувани с човешка ръка и изобразяващи образи на предмети и хора. Отраженията на дървета, лодки, мостове, мачти и сгради в реката, с незначителна  компютърна обработка, придобиваха образи на катерещи се алпинисти /рибарската корда изглеждаше сякаш въжето на алпинистите/, отраженията на мачтите изглеждаха като че ли някой пише писмо върху водата. Снимах повърхността на реката, а върху снимката се запечатваха образи на странни същества, подпалени ниви, силуети на хора. Дърветата в Дунавския парк, видяни през падащата вода на фонтана, изглеждаха сякаш нарисувани от вещата ръка на импресионистите. Разбира се, обичам да снимам всичко около себе си, защото фотографията е не просто запечатване на мига. Считам, че чрез нея мога да изразя повече неща от света и себе си, отколкото чрез думите, и че окото на фотографа - чрез мъничкия фотоапарат, може да направи света вълшебен.

            Обичам още и литературата. Опитвам се да пиша разкази с измислени от мен герои. Най-любимите ми герои са Голямото и Малкото Нищо. С тези разкази участвам и в литературни конкурси.

                                                                                                                        Владимир Добрев

 

 

 Моите работи                     
living together   house with out owners Морското сърце отвътре Мачта Дон Кихот
 
 Цвете от огън   Сенки във водата
 
И малко зимно настроение - фотографии, участвали в конкурса "Усмивки в зимата"
 
готови за полет  Снежна преспа - Дърво  Снежна приказка
 

Снимката „Игри на времето” беше одобрена на

Фотоконкурса "Градът като контекст на..." и сега е изложена във Факултета по социология в Софийския университет в постоянната експозиция.

Конкурсът беше организиран от Асоциацията на студентите по социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Игри на времето
 
 
През пролетта на тази година спечелих
Втора награда в националния литературен конкурс „Любовта в нас” – Варна, 2009г. с разказа
 
 КРИСТАЛНИЯТ ЧАСОВНИК

 

            В едно малко северно градче живял прочут в цял свят майстор на часовници. От всички краища на земята идвали при него хора и поръчвали малки и големи, ръчни и стенни часовници, а майсторът влагал цялата си любов в изработването им. Един приличал на роза, друг – на театър, и нямало на света два еднакви часовника – всички били уникални и радвали хората.

            Един ден управата на градчето решила да поръча на майстора изработването на голям часовник, който да бъде разположен на централния градски площад, върху кулата на художествената галерия. „Оставяме на теб и твоето въображение да решиш как ще изглежда часовника” – казали му те. Майсторът благодарил и дълго време мислил какъв часовник да изобрети. После започнал трескава работа.

            Когато часовникът бил готов, всички хора от градчето се стекли на площада по повод официалната церемония за откриването му. Духовата музика свирила маршове и валсове, а хората не спирали да гадаят какъв ще бъде часовникът. Когато най-сетне кметът срязал лентата и махнали покривалото, всички ахнали от удивление. Часовникът блестял на слънцето като кристал, бил невероятно красив и наистина вълшебен. На всеки кръгъл час съответната цифра от едно до 12 оживявала, излизала напред и върху кристална поставка хората гледали някаква история за любов, която се е случила в техния град. Целият часовник бил изграден от огледала и лещи, които отразявали събития и случки даже в най-отдалечените кътчета на градчето. Часовникът пеел различни песни и нито веднъж не изпял два пъти една и съща песен. Сякаш ги съчинявал в момента и мелодиите отразявали различни мисли и настроения на хората. Всички песни били красиви, а понякога часовникът свирел даже с духовия оркестър, сякаш някое живо същество прокарва пръсти по безброй кристали. Но най-голямото чудо било това, че часовникът можел да работи вечно.

„Няма такава сила, която може да го накара да замлъкне! – радостно казал майсторът на часовници. – Защото всеки ден в нашето градче се случва някаква любовна история и между млади, и между стари. Любовта никога не умира”.

„А каква е тази ключалка в средата на часовника? – полюбопитствали хората. – За какво служи и кой държи ключа?”

„О, тя е за всеки случай, ако един ден все пак часовникът спре да се движи. Но нали ви казвам, това просто не може да се случи” – продължавал да се усмихва майсторът на часовници.

Така хората, които минавали през централния площад, спирали да се любуват на часовника и да го послушат като пее на всеки кръгъл час. По 24 пъти на ден малки кристални кукли разигравали чудни истории за любовта между хората. Веднъж едно момче подарило на момиче роза и после дълго танцували кристалния си танц. Друг път таткото подарил на дъщеричката си пиано – нейната най-съкровена мечта. Момичето  дълго свирило на кристалното пиано пред целия град и изнесло невероятен концерт, който още се помнел в градчето. Трети път часовникът разказал историята на едно бедно момче, което нямало дом и семейство. Веднъж то видяло на улицата един паднал пияница и го завил с единственото си старо скъсано палтенце. Всички истории, които разказвал часовникът, били за любов, макар понякога да били и малко тъжни.

Хората обичали да гледат тези истории и дните им започнали да стават по-красиви. Те забравили да се карат, надпреварвали се да живеят в любов и съгласие, да направят нещо наистина добро за някого, та часовникът да разкаже и тяхната история. Мнозина отивали при него като при жив човек и му разказвали болките си. Тогава от часовника се подавала бяла ръка и галела косите на нещастния човек. После специално за него била разказвана подходяща история и човекът се развеселявал. Казвал си: „Ето, на другите се случват толкова чудни истории, значи и на мен може да ми се случи нещо прекрасно! Защо не?! Защо пък и на мен да не ми се случи нещо наистина красиво?!” И поемал по пътя си с надежда – какво ли го чака зад следващия ъгъл?!...

„Наистина, колко хубави неща се случват около нас, как не сме ги забелязали досега?! – чудели се хората. – А ние все най-лошото сме си мислили и сме били толкова подозрителни един към друг. Добре, че часовникът всеки ден ни припомня кои сме и как да живеем”.

„Този часовник притежава кристалния огън на любовта” – възхищавали се други.

„Да, душата му ухае на музика, на стихове и на рози...” – въздишали трети.

Целият живот на градчето се променил. Закрили полицейското управление, защото полицаите просто нямали работа - хората престанали да крадат и да убиват. Вечер се събирали на градския площад и пеели с часовника песни до полунощ. Закрили и южното крило на болницата, защото се оказало, че хората по-малко боледуват, и ако са болни, не отивали в поликлиниката, а на градския площад, при часовника.  

Така изминали много години, докато един ден се случило нещо необикновено. В малкото градче пристигнали гости от другия край на земята, за да видят вълшебния часовник. Спрели на градския площад и когато ударил 12-я час по обяд, две кристални фигурки на момиче и момче започнали да танцуват своя любовен танц върху кристалния часовник.

„Ей, вижте, това съм аз! – извикал един от гостите. -  А това е моето момиче! Колко красиво танцуват куклите, но това не е истина! Момичето си отиде, а с нея и любовта...”

Изведнъж страшна тишина покрила градчето – като сива гъста мъгла върху покривите на къщите. Часовникът проскърцал веднъж и... спрял. Куклите застинали в своя танц, замлъкнала кристалната песен на часовника. Хората спрели в недоумение и започнали да питат какво се случва. Наблизо една възрастна жена извикала: „Дръжте го! Дръжте крадеца!” И наистина, някакъв човек грабнал в тълпата малката й лачена чантичка и бързо избягал. Чул се звук на счупен прозорец – някакви хлапета се замервали с камъни. В градчето настъпил страшен хаос, отново открили полицейското управление, хората престанали да се събират на градския площад и да пеят до полунощ. Замлъкнал и градският духов оркестър. Мнозина си сложили бронирани врати на къщите, прозорците били оковани в тежки железни решетки. Все по-често в градчето се чували сирените на полицейските коли и линейките на „Бърза помощ”. Хората заживели в страх и все по-рядко спирали на площада пред мъртвия кристален часовник.

Един ден жителите на градчето отишли при майстора на часовници, който вече бил много остарял, и го попитали: „Защо се случи така? Нали нямаше такава сила, която да накара часовника да спре? Молим те, дай ни ключа, за да го пуснем отново!”

„Но аз нямам ключ, който може да накара часовника да работи! Ключът е във всеки един от вас и у всички ни заедно - той е Любовта” – отговорил майсторът на часовника.
 
Още мои снимки можете да видите тук:

 

Attachments: Image 1 · Image 2 · Image 3 · Image 4 · Image 5 · Image 6 · Image 7 · Image 8 · Image 9
Views: 1112 | Added by: elmiranik | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Име *:
Email:
Код *:
Вписване
Търсене
Календар
«  Юли 2009  »
SnMoTuWeThFrSa
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Архив


Copyright elmiranik © 2017